Ивановски скални църкви

Удивително добре съхранената и непокътната от цивилизацията природа на Поломието е същинско предизвикателство за възможностите и въображението и на най-запалените любители на дивата красота. Невероятните гледки, богатството от буйна растителност, спускаща се като зелен водопад над ленивата река и изпълнената с многогласни птичи песни Долина по каньона на река Русенски Лом, превръщат общуването с природата тук, в мълчаливо съзерцание и възхищение пред нея – Великата създателка.

Отдавна съм разбрала – съвършенството съществува само в природата! Най-вероятно, това съвършенство са търсили и монасите - исихасти, основали сред внушителните скални масиви на Поломието голям манастирски комплекс, познат днес под названието Ивановски скални църкви.

Първите писмени сведения за съществуването на религиозния комплекс край с.Иваново, област Русе, датират възникването му от 12 век, когато – според исторически източници, търновският патриарх Йоаким I изсякъл тук църква в скалите. По-късно, самият цар Иван-Асен II посетил високопоставения отшелник, като дарил средства, с които да бъде основан голям манастир на името на Св.Архангел Михаил. Вероятно, по това време, славата на скалните манастири е била голяма, тъй като впоследстивие са били подпомагани и от царете Георги-Тертер I, който дори се замонашва тук в края на живота си, и Иван Александър.

Забележителното при манастирския комплекс край с.Иваново, за разлика от останалите подобни е, че се състои не само от 1-2 църкви и монашеска част, а представлява своеобразна система от по-малки или големи църкви, параклиси, скални ниши и кухини, издълбани във високите скали на живописния каньон. В най-добрите си времена манастирът е наброявал 41 скални храма с общо около 102 помещения.

За съжаление, времето и природните сили са белязали с разрушителен отпечатък това, което прави Ивановски скални църкви несравними и ценни по своята историческа и културна стойност – стенописите. За наша гордост обаче, ЮНЕСКО достойно превръща достигналите до наши дни в частица от световната култура, когато през 1979г., на сесията на Комитета за световно културно и природно наследство, състояла се в гр. Луксор, Египет, Ивановски скални църкви са включени в Списъка на световното културно и природно наследство.

Изсечена на 38 метра височина и изографисана отдолу до горе с библейски сцени и образи на християнски светци, църквата “Св.Богородица”, която е под егидата на ЮНЕСКО, е истински шедьовър на средновековната иконография. В захлас, погледът ви с часове може да се задържи върху богатите на цветове и смели, оригинални решения стенописи, а разказът на уредника – унесено да ви води назад във времето.

Да. Тук, всеки може да направи необичайно откритие - колко малко е нужно на човек да забрави в кой век живее и да открие божественото сливане между съвършенството на природата и силата на човешката вяра. За нас остава само да погледнем в огледалото на историята, за да открием това съвършенство, да не забравяме миналото си и с гордост да го пазим и представяме на света.

Медия