расивата сграда, в която днес се помещава Регионалният исторически музей на град Русе, има доста интересна съдба. Преди издигането й, тук се е намирало бившето вилаетско здание, разрушено и съборено по време на Освободителната война против турската тирания. Веднага след приключването на войната, още в първите години след Освобождението, в помощ на декоративно-архитектурното оформление на централната градска част, в Русе като консултант е поканен австрийският архитект Фридрих Грюнангер – същият, който преустроява софийския конак в царски дворец. Именно този талантлив австриец изготвя и проекта за бъдеща нова сграда, строителството на която започнало върху старото място през 1882 година. Новопостроената тогава сграда послужила за Окръжно управление и всъщност се оказала първата, градена за административни нужди в страната ни след Освобождението’1878. И днес, тя се намира на площад “Александър Батенберг”, около който някога е бил съсредоточен центърът на Русе. Сега е по-скоро начало за главната русенска улица – “Александровска”, която съвсем по европейски елегантно се спуска надолу покрай приятно оформен архитектурен ансамбъл с красива градина и пейки за отдих, разхлаждащ в летните жеги шадраван с изящни женски скулптурни фигури, кокетни малки кафенета и забележителни творения на строителството и архитектурата от годините в края на 19-ти и началото на 20-ти век. А зад прелестната фасада на сградата, издигната преди повече от стотина години от арх.Грюнангер, отдавна са намерили подслон безброй антични музейни сбирки, колекции от старинни вещи и предмети, както и цели експозиции, представящи богатството и многообразието на местното културно наследство. В подкрепа на всичко това е общият брой от 130000 паметници на културата, с които фондът на музея разполага. Подредените в русенския исторически музей експозиции следват хронологията в развитието на човечеството в землището на стария Русчук. От “Праистория” към “Траки и ранна античност”, през “Късната античност и ранното средновековие” до тематичното представяне на “Сватба от Русенско”, както и зала “Бойна слава”. Наред с подредените праисторически артефакти на първия етаж, в две от залите на това ниво може да се види резултатътот работата на археолозите върху терена на римската крепост Сексагинта Приста, наследник на която е днешният град Русе, и от кастела Ятрус. Първата зала тематично обхваща периода на тракийската и ранноримската епоха, докато втората разкрива времето на късната античност и Първото българско царства. Експонатите тук доближават посетителя до древни езически ритуали и култовe, а също – до живота и вярванията на ранните християни. На втория етаж са подредени предимно изложби, които разкриват детайли от модерната русенска история. Експозицията в зала “Бойна слава” носи любопитното название “Музикална кутия”. Защо ли?! В градската култура на русенци, силно повлияна от европейските обноски, музиката присъства още преди Освобождението. На офицерски балове или домашни концерти се формират нови модели за поведение. Появява се интересът към класическата музика, а музикалната кутия отдавна се е превърнала в забавление единствено за децата. Цигулката и пианото вече са част от високите естетически критерии на русенци и белег в развитието на града, не случайно наричан по това време “Малката Виена”. Другата постоянна изложба на втория етаж на музея представя света на русенските хърцои – старото местно население. За онагледяване наобичаите Кукове и Бразая, Сватба и Лазаруване, са показани различни ритуални предмети, старинни носии, женски украси, маски, обредни пити и хлябове. Тук се пази първият български етнографски албум с фотоси, създаден от Димитър Маринов през 1892 година. Албумът е уникат, тъй като е единствен в България, съставен за Пловдивското изложение от същата година.

Забележително присъствие в Регионален исторически музей - Русе, отбелязва гордостта на русенските историци и археолози – изработеното от сребро и златни детайли и впечатляващо с фино изящество, антична красота и огромна ювелирна стойност Боровско съкровище. Открито през 1974 година – оригиналът на тази ценна частица от древнотракийското наследство, днес се пази в София, а в русенския музей е изложено негово копие.

За всеки, решил да опознае отблизо историята на най-големия български град на река Дунав, е полезно предварително да знае, че всичко не приключва само до тук. Извън музейното пространство, познанството може да продължи сред откритата експозиционна част на територията на останките от крепост Сексагинта Приста – само на пет-десет минутки от сградата на музея.